Количество микропластмасови частици в атмосферата може да бъде по-ниско отколкото някои изследвания са предполагали, вероятно дори с няколко порядъка по-малко. Намерението, публикувано на 21 януари в Nature, идва след високопрофилно изследване, което беше публикувано през февруари, което предложи, че концентрацията на микропласти в човешкия мозък може да е била надценена.
“Това не означава, че нямаме много микропласти в атмосферата,” казва Иоанна Евангелоу, еколог от Университета виена. Но това указва на необходимостта от разширяване и стандартизиране на измерванията на микропласти по целия свят, тя добавя.
Много човешки дейности – от неправилното изхвърляне на отпадъци до деградацията на гуми на автомобили – освобождават малки пластмасови частици, които са проникнали в атмосферата, океаните и други екосистеми. Те включват нанопластмаси – частици с размер по-малко от 1 микрон – и микропласти, които варират от 1 микрон до около 5 милиметра. Те са влязли в нашите тела и мозъци, и учените все още работят за разбиране на техните ефекти върху здравето на хората.
“Не бива да вярваме, че това не е проблем,” казва Евангелу. Тя се надява, че основното послание на резултатите няма да бъде използвано за пренебрегване на проблема с микропластмасите в атмосферата. Изследванията за биологичните ефекти на микропластмасите все още са в първите си стъпки, което означава, че не е ясно дали нивата, на които сме изложени – каквито и да са тези нива, са безопасни.
Емисиите на микропласти
Изследвания, които са оценили концентрацията на микропласти в атмосферата, показват високи нива на вариабилност, с резултати, които варират в рамките на няколко порядъка по големина. И изследванията, които са взели измервания от област в западните Съединени щати, са използвани за да се извлекат изводи за глобалните емисии.
Евангелу и нейният екип се стремеха да получат по-добър контрол върху концентрациите на микропласти, като съберат две групи от съществуващи изследвания – тези, които са оценили глобалните емисии на микропласти, и тези, които са измерили частиците, намерени в околните проби. След това използваха втората група, за да оценят валидността на първата.
Учените подадоха данните за оценените емисии в компютърна симулация за това как атмосферата транспортира замърсители. Симулацията даде прогнози за концентрациите на микрочастиците, които биха били намерени по целия свят. Но предвидените количества не съвпадаха с тези, намерени в пробите на 283 различни места по целия свят.
Разликата беше огромна – в някои случаи меркираните микропласти от околните проби бяха с порядъци по-малки отколкото моделите предсказваха. Екипът също така оцени, че от дейностите на сушата се изпускат 27 пъти повече микропластмасови частици от океана.
В частност, изследването оценява, че количеството микропласти, изпуснато от океана в атмосферата, е по-малко от оцененото в някои предишни изследвания, включително едно, на което е съавтор Натали Маховалд, атмосферен учен в Корнелски университет в Итака, Ню Йорк. Маховалд казва, че оценките на нейния екип имаха “големи плътности на несигурност”, и те все още са съвместими с новите открития.
“Както е посочено в документа, има много продължаващи несигурности по отношение на микропластмасите, и са необходими повече данни, особено в нови места, и повече информация за размерните разпределения,” добавя Маховалд.
Стефани Урайт, еколог от Имперския колеж в Лондон, казва, че едно ограничение на изследването е, че включва модели на емисиите от деградацията на гуми сред входовете – и че микропластмасовите частици, изпуснати от гумите, обикновено няма да се появят в околните проби. Евангелу се съгласява, но добавя, че нейният екип включи частиците от гумите като заместване за общите човешки дейности, които могат да освободят микропласти.