Сядането и изправянето от стол може да изглежда като едно от най-основните неща, които човек може да направи, но колко бързо и повторително някой може да се изправи от седящо положение може да предостави подсказки за това колко дълго и добре ще живее. Ново изследване показва, че по-възрастните възрастни хора, които имат ниски резултати в прост тест за изправяне и сядане, се изправят пред по-големи рискове от сериозни последици, включително падания, счупени кости, повторни хоспитализации и смърт.
Публикувано в списание “Journal of Sport and Health Science”, изследването идва от Толедо Студио за Здраво Остаряване, дългосрочен проект, базиран в Испания. Изследователите проследяваха 1 876 възрастни на възраст 65 години и по-големи (около 56% от тях жени), като измерваха техните физически способности чрез 30-секунден тест за изправяне и сядане. Участниците ставаха и сядат колкото е възможно повече за половин минута. Формулата след това преобразува тези повторения, заедно с височината на всяко лице, телесното тегло и височината на стола, в резултат от сила, измерен вати на килограм телесно тегло.
Мускулната сила не е същото като мускулната сила. Силата се отнася до върховната сила, колко силно може мускулът да натисне. Силата добавя скорост към уравнението: това е комбинацията от сила и колко бързо тази сила се произвежда. Представете си разликата между бавно отваряне на тежка врата и ударено затваряне на едно движение. С течение на годините, силата обикновено избледнява по-бързо от силата, и този спад се ускорява след 65-годишна възраст.
Изследователите използваха предварително установени гранични стойности, за да разпределят участниците в две групи: тези с ниска сила за изправяне и сядане и тези с нормални нива. За мъжете прагът беше 2,53 вати на килограм телесно тегло; за жените той беше 2,01 вати на килограм. Повече от половината от участниците в изследването, около 57%, паднаха под тези гранични стойности.
Това не е малка част от населението. Ниската мускулна сила засяга повече от 45% от възрастните на 65 и повече години, което я прави значително по-често срещана от загубата на мускулна маса, свързана с възрастта, която засяга около 10% до 16% от по-възрастните възрастни.
Една от по-забележителните открития беше как различно беше свързана ниската сила със счупени кости при мъжете и жените. За жените опасността беше съсредоточена в кръстосаните кости, едно от най-тежките и животозастрашаващи наранявания, които по-възрастното лице може да претърпи. Жените с ниска сила за изправяне и сядане бяха 3,25 пъти по-вероятно да съобщават за кръстосана кост, докато жените с нормални нива на сила. Сред жените с ниска сила, 4,5% бяха претърпели кръстосана кост през последната година, в сравнение с само 1% от тези с нормална сила.
За мъжете обаче образът беше различен. Ниската сила беше свързана със скорошна история на падания и счупени кости по всички части на тялото, вместо само в кръстосаните кости. Мъжете с ниска сила бяха с 73% по-вероятно да съобщават за падане през последната година и с 86% по-вероятно да съобщават за всякакъв вид счупване.
Изследователите предполагат, че тези разлики може да отразяват различни физически и биологически уязвимости между половете. След менопаузата жените губят плътност на костите по-бързо поради хормонални промени, което прави региона на кръстосаните кости особено крехък след падане. При мъжете счупванията изглежда да са по-разпръснати по различни части на тялото, вместо да са съсредоточени в една област.
Отвъд счупените кости, изследването проследяваше хоспитализациите през период на последователност от около 6,8 години и смъртта през по-дълъг период от около 9,7 години. Ниската сила за изправяне и сядане беше свързана с повече време в болницата и по-висока вероятност за смърт по време на проследявания период.
И мъжете, и жените с ниски резултати бяха хоспитализирани по-често и оставаха по-дълго време при прием. Сред мъжете с ниска сила, средното време на престой в болницата беше около 4 дни за прием, в сравнение с около 2,5 дни за тези с нормална сила. За жените разликата беше 2,7 дни срещу 1,9 дни.
Когато ставаше въпрос за риска от хоспитализация, резултатите се разделяха отново по полова линия. Жените с ниска сила за изправяне и сядане бяха с 29% по-вероятно да бъдат хоспитализирани по време на проследявания период в сравнение с жените с нормална сила. За мъжете разликата съществуваше, но не беше статистически значима след изчисляване на възрастта, образованието и други здравни състояния. Авторите предлагат, че половите различия в здравословната поведение, грижите и физическата резерва могат да обяснят разликата, но изследването не беше проектирано да докаже защо тя съществува.
30-секундният тест за изправяне и сядане не изисква скъпа лабораторна апаратура, обучени специалисти или болнично място. Той изисква стандартен стол, таймер и около половин минута от времето на пациента. Други методи за измерване на мускулната сила при по-възрастните възрастни, включително тестове на стълби, скокове и специализирана гимнастика, изискват контролирани условия и физически способности, които много по-възрастните възрастни просто нямат. Тестът за изправяне и сядане избягва повечето от тези бариери.
Изследователите също се справиха с методологически проблем, който е затруднил сравнението на резултатите в различни изследвания. Вместо да идентифицират най-ниско представящата част от участниците в даденото изследване, група, която може да се промени в зависимост от това, кой е включен, те използваха фиксирани, пол-специфични гранични стойности. Този подход прави по-лесно прилагането на резултатите последователно в различни пациентски популации и клинични настройки. Авторите също така отбелязват, че безплатното мобилно приложение Powerfrail App може да помогне на клиницистите да оценят относителния резултат на мускулната сила на пациента и да го сравнят с валидираните пол-специфични гранични стойности.
Излизането от стол е нещо, което милиони по-възрастни възрастни правят десетки пъти на ден без да размишляват втори път. За клиницисти, които търсят бърз, евтин и смислен начин да идентифицират кой може да се движи към падане, болнично легло или по-лошо, измерването на силата с която някой се изправя може да бъде един от най-полезните инструменти, които все още не се използват редовно.
Един от по-забележителните открития беше как различно беше свързана ниската сила със счупени кости при мъжете и жените. За жените опасността беше съсредоточена в кръстосаните кости, едно от най-тежките и животозастрашаващи наранявания, които по-възрастното лице може да претърпи. Жените с ниска сила за изправяне и сядане бяха 3,25 пъти по-вероятно да съобщават за кръстосана кост, докато жените с нормални нива на сила. Сред жените с ниска сила, 4,5% бяха претърпели кръстосана кост през последната година, в сравнение с само 1% от тези с нормална сила.
За мъжете обаче образът беше различен. Ниската сила беше свързана със скорошна история на падания и счупени кости по всички части на тялото, вместо само в кръстосаните кости. Мъжете с ниска сила бяха с 73% по-вероятно да съобщават за падане през последната година и с 86% по-вероятно да съобщават за всякакъв вид счупване.
Изследователите предполагат, че тези разлики може да отразяват различни физически и биологически уязвимости между половете. След менопаузата жените губят плътност на костите по-бързо поради хормонални промени, което прави региона на кръстосаните кости особено крехък след падане. При мъжете счупванията изглежда да са по-разпръснати по различни части на тялото, вместо да са съсредоточени в една област.
Отвъд счупените кости, изследването проследяваше хоспитализациите през период на последователност от около 6,8 години и смъртта през по-дълъг период от около 9,7 години. Ниската сила за изправяне и сядане беше свързана с повече време в болницата и по-висока вероятност за смърт по време на проследявания период.
И мъжете, и жените с ниски резултати бяха хоспитализирани по-