Защо предпочитаме „подравняване“ пред „баланс“?
Тази тема надхвърля простото осъзнаване и насърчава практическите стъпки към по-добро психично здраве както за самите нас, така и за другите и обществото като цяло. Главният акцент е върху предприемането на действия за предпазване от психически неразположения и намаляване на стигмата.
От дълго време концепцията за баланс между работа и живот се счита за златен стандарт – цел, към която всички трябва да се стремим.
Тук се крие сложността – идеята за баланс предполага, че работата и личният живот са две еднакви тежести, разположени на противоположните краища на везната. Ако се наклоните прекалено в една от посоките, всичко започва да се разпада. Това е образ, който поставя работата и живота като противници, оставяйки ви в средата, опитвайки се да запазите мира.
Честно казано, този начин на мислене никога не ни е допадал в Calmer – и в днешния свят той започва да изглежда доста остарял.
С дистанционната работа, гъвкавото работно време, смартфоните, които сигнализират в 22:00, размиването на границите между офис и дом… реалността е, че съвременният живот не ни предлага ясна граница между „работа“ и „всичко останало“. Метафората на везната се разрушава веднага щом лаптопът ви се озове на кухненската маса.
Затова избираме да използваме термина подравняване между професионалния и личния живот.
Подравняването признава, че работата и личният живот неизбежно ще се преплитат един с друг. Това, което има значение, не е постигането на идеално разделение 50/50, а умишлените избори за това как те съжителстват. Подравняването може да бъде създадено и коригирано.
Положителното подравняване обаче не се случва от само себе си. Изисква структура, намерение и според нашия опит с работа с множество организации от разнообразни сектори за предотвратяване на прегарянето на работното място, разчита на три основни стълба.
“`