През последните години изследователската общност разработи редица кръвни тестове за оценка на риска и прогресията на Болест на Алцхаймер отнасящи се до най-ранните, предсимптоматични стадии на състоянието. Болестта на Алцхаймер се развива много бавно с течение на времето, процес на увреждане и дисфункция, който се развива на етапи в продължение на десетилетия. Според настоящия консенсус, ранните етапи на заболяването са предимно свързани с неправилното сгъване и агрегиране на амилоид-β, само при леко когнитивно увреждане в най-лошия случай. По-късно, невровъзпалението и агрегирането на фосфорилиран тау протеин се превръщат в основни механизми на заболяването. Въпреки това, формите на фосфорилиран тау, циркулиращи в кръвта, се доказаха като полезни маркери за прогресията на заболяването, дори в ранните стадии.
Съвременните изследователски материали докладват за използването на един от кръвните тестове за Алцхаймер, базиран на фосфорилиран тау, за създаване на стареене часовник, насочен към прогнозиране на времето до появата на симптомите на Алцхаймер. Всяка промяна в маркерите, свързани с възрастта, може да бъде използвана за създаване на предсказващ часовник, при наличие на достатъчно данни от достатъчно много хора. В момента изследователите работят върху оценка, базирана само на няколкостотин души, за да получат приблизителна грешка от 3 до 4 години за период от 10 до 20 години от развитието на болестта до първите симптоми – добър резултат, като се има предвид ограниченият обем на данни.
Изследователите демонстрират модели, които прогнозират появата на симптомите на Алцхаймер в рамките на три до четири години. Това може да бъде от полза както за клиничните изпитвания, разработващи превантивни лечения на Алцхаймер, така и за идентифициране на лица, които вероятно ще се възползват от тези лечения. Моделите използват протеин, наречен p-tau217, в плазмата на индивида за оценка на възрастта, когато симптомите на невродегенеративно заболяване ще се появят. Нивата на p-tau217 в плазмата могат да помогнат на лекарите да диагностицират болестта на Алцхаймер при пациенти с когнитивно увреждане. В момента тези тестове не се препоръчват за лица с когнитивни увреждания извън клинични изпитвания.
За да определят интервала между повишените нива на p-tau217 и симптомите на Алцхаймер, изследователите анализираха данни от доброволци в две независими дългосрочни изследователски инициативи за Алцхаймер. Участниците включваха 603 възрастни, които живееха самостоятелно в общността. Преди това беше установено, че плазменият p-tau217 силно корелира с натрупването на амилоид и тау в мозъка, както е показано на PET сканиране. Ключовите характеристики на болестта на Алцхаймер, амилоидът и тау, са неправилно сгънати протеини, които започват да се натрупват в мозъка много години преди появата на симптомите на заболяването.
Моделите прогнозират възрастта на поява на симптомите с грешка от три до четири години. По-възрастните индивиди имат по-кратко време от повишеното ниво на p-tau217 до началото на симптомите, в сравнение с по-младите участници, което подсказва, че мозъците на по-младите хора може да са по-устойчиви на невродегенерация, а по-възрастните хора могат да развият симптоми при по-ниски нива на патология на Алцхаймер. Например, ако на лице на 60-години е установено повишено ниво на p-tau217 в плазмата, то ще развие симптоми 20 години по-късно. Ако нивото на p-tau217 не е било високо до 80-годишна възраст, те ще развият симптоми само 11 години по-късно.
Предсказването не само дали, но и кога когнитивно неувредени индивиди ще развият симптоми на болестта на Алцхаймер би било от полза за клиничните изпитвания и за клиничната практика. Въпреки че моделите на часовниците, базирани на амилоид и тау PET сканиране, показват обещаващи резултати, моделът, базиран на плазмени биомаркери, е по-достъпен. Използвайки плазмен %p-tau217 от две независими кохорти, часовникови модели бяха използвани за оценка на възрастта при позитивност на плазмен %p-tau217.
Изчислената възраст при позитивност на плазмен %p-tau217 е свързана с възрастта при поява на симптомите на болестта на Алцхаймер със средна абсолютна грешка от 3,0-3,7 години. Времето от позитивността на %p-tau217 до появата на симптомите на Алцхаймер е значително по-кратко при по-възрастните индивиди. Подобни модели бяха създадени с данни от различни плазмени имуноанализи, показвайки, че времето до появата на симптомите на болестта на Алцхаймер може да се предвиди с помощта на един кръвен тест с приемлива грешка за използване в клинични изпитвания.