Нарастването на броя на стареещите клетки с възрастта е ключов механизъм за дегенеративното стареене, показват множество проучвания при мишки. Тези изследвания отбелязват бързо подмладяване и обръщане на различни аспекти на стареенето и свързаните с възрастта състояния чрез селективно унищожаване на стареещи клетки в остарелите тъкани.
Екип от изследователи прави преглед на влиянието на свързаното с възрастта разширяване на стареещото състояние в клетъчните популации върху функцията на стволовите клетки при възрастни хора. Стволовите клетки играят важна роля в поддържането на здравето на тъканите чрез генериране на нови клетки и сигнализиране, което е съществено за регенеративния процес. Но с активността на стволовите клетки, намалява и функционирането на тъканите.
Изследвания показват, че има клетъчни настройки, при които индукцията на стареене спира активността на стволовите клетки, което предизвиква функционална конкуренция между двете процеса. Например, мезенхимните стволови клетки (MSCs) могат да растат като монослоеве с висока плътност, но при продължителни условия на висока плътност бързо придобиват характеристики на стареене. Също така, мезенхимните стволови клетки от костен мозък (BMSCs) са важни за регенеративната медицина, но тяхната остеогенна диференциация се инхибира от стареенето, което ограничава техния регенеративен потенциал.
Важно е да се отбележи, че съществува силна връзка между стареенето и стволовостта, особено в мускулната тъкан. Мускулната тъкан се регенерира чрез сателитни клетки, но при възрастните тези клетки губят своя регенеративен капацитет. Те не успяват да запазят своето състояние на покой, което води до намаляване на техните самообновяващи се и регенеративни свойства. Поддържането на покой при възрастни зависи от потискането на стареенето.
Съществува ясно взаимодействие между стареенето и стволовостта, като установяването на стареене може да ограничи стволовостта. Но чрез интервенции, като генетични или фармакологични методи, клетъчната съдба може да се промени, както е доказано в множество клетъчни типове и тъкани.
Интересно е, че функционалната взаимодействие между стареенето и стволовостта се наблюдава широко при рака. Стареещите клетки могат да насърчат туморогенезата чрез паракринна активност или дори да избягат от състоянието на стареене. Този процес е добре документиран в различни видове рак, като В-клетъчен лимфом, рак на черния дроб, дебелото черво и белия дроб.
В заключение, взаимодействието между стареенето и стволовите клетки е от съществено значение за физиологичната хомеостаза и има големо значение за разбирането на процесите на регенерация и стареене в клетъчните популации. Стареенето и стволовостта са взаимно свързани и влиянието им върху клетъчната съдба е ключово за развитието на различни заболявания, включително рака.
За повече информация, вижте публикацията на: https://doi.org/10.18632/aging.206387.