Нашата ера на нарастващо дълголетие може да наближава края си, показват изследванията. Досиетата за смъртност от 23 страни с висок доход бяха анализирани, за да се проектира “кохортна продължителност на живота” или колко дълго се очаква да живеят средно хората, родени между 1939 г. и 2000 г.
Увеличаването на продължителността на живота се забавя драстично. Вместо да продължи тенденцията от 20-ти век, всяко поколение да живее много по-дълго от предишното, нито една от тези кохорти не се очаква да достигне средно 100 години.
По-голямата част от забавянето идва от подобренията в детската и ранната смъртност, които вече са изчерпани. Бъдещият напредък в лечението на болестите на стареенето може да помогне, но вероятно няма да възстанови бързите печалби от миналия век.
Прогнозирането носи несигурност; пандемии, пробиви или социални промени могат да променят числата. Проучването обхваща само богатите нации. Изключителната ера на автоматични скокове в дълголетието от поколение на поколение изглежда приключва за вече родените хора.
Повече от век всяко поколение е живяло по-дълго от предишното. Родителите обикновено надживяваха родителите си, а децата очакваха рождени дни, които техните баби и дядовци никога не достигаха. Но нови изследвания показват, че тази забележителна поредица от нарастваща продължителност на живота може да се изчерпва.
Проучване публикувано в Сборник на Националната академия на науките показва, че хората, родени между 1939 и 2000 г., са на път да изпитат много по-бавно увеличаване на продължителността на живота в сравнение с по-ранните поколения. Според констатациите нито една от тези групи не се очаква да достигне средна продължителност на живота от 100 години. Това е рязък завой от предишни прогнози, които очакваха дълголетието да продължи да расте.
От началото на 1900 г. очакваната продължителност на живота в богатите страни се е повишила с приблизително 0,46 години с всяка новородена кохорта. Някога много експерти вярваха, че това означава, че децата, родени през 80-те години на миналия век, рутинно ще преминат границата от век. Вместо това новите прогнози показват, че темповете на подобрение са се забавили с 37 до 52 процента, в зависимост от използвания метод.
Забавянето не е защото възрастните хора умират по-рано. По-скоро произтича от факта, че огромните печалби на 20-ти век идват от спасяването на млади животи и този напредък вече е постигнат. Повече от половината от настоящото забавяне може да се проследи до промени в смъртността преди 5-годишна възраст, а над две трети – до промени преди 20-годишна възраст.
Този модел вече се е появил в наблюдаваните данни за кохортите, включени в нашия анализ. По този начин, дори ако тези оценки се окажат твърде песимистични, малко вероятно е забавянето да се обърне в близко бъдеще.
Изследователският екип, ръководен от демографи от Университета на Уисконсин, Института за демографски изследвания “Макс Планк” и сътрудничещи институции, проучи данните за смъртността от 23 страни с високи доходи, включително Съединените щати, Япония и по-голямата част от Западна Европа. Те се фокусираха върху „очакваната продължителност на живота на кохортата“, която следва действителното оцеляване на хората, родени през една и съща година.
Тази мярка се различава от по-познатата „очаквана продължителност на живота за период“, която отразява смъртността през една календарна година. Например година като 2020 г., когато смъртните случаи от COVID-19 скочиха, би създала впечатление за драстично по-кратък живот. Но хората, родени през 2020 г., няма да прекарат целия си живот в пандемия. Кохортните мерки дават по-вярна представа колко дълго тези хора действително ще живеят.
Използвайки шест метода за прогнозиране, изследователите прогнозираха смъртността за хората, родени между 1939 и 2000 г. Всеки подход сочеше към едно и също заключение: бързите подобрения от началото на 20-ти век няма да продължат със същото темпо.
Прогресът в удължаването на живота беше „ниско висящ плод“ на миналия век. Спасяването на бебета и деца от инфекциозни заболявания, подобряването на грижите за майките и намаляването на злополуките и насилието доведоха до най-големите скокове напред.
Дори медицинският напредък да удвои скоростта на бъдещите подобрения, проучването установява, че печалбите все пак ще бъдат далеч по-ниски от по-ранната ера. Повечето от изследваните кохорти все още не са достигнали възрастта, в която тези медицински постижения биха имали най-голямо значение, ограничавайки тяхното въздействие.
Забавянето не е ограничено до шепа страни или е свързано с конкретни кризи като опиоиди или насилие с оръжие в САЩ. Същият модел се появява в богатите нации, включително тези с най-висока и средна продължителност на живота.
За да проверят дали техните методи могат да са пристрастни, изследователите тестваха предишни прогнози срещу действителни резултати за хора, родени между 1919 и 1938 г. Докато някои методи леко подцениха подобренията, пристрастието беше твърде малко, за да обясни рязкото забавяне, което сега се очаква.
Тенденцията вече се вижда в наблюдаваните данни. Вместо внезапно прекъсване, то отразява ограничения, които са били изграждани от десетилетия.
Проучването не твърди, че продължителността на човешкия живот е достигнала биологичен таван. Вместо това показва, че смесицата от биология и общество прави по-трудно постижим допълнителен драматичен напредък. Други проучвания отбелязват, че продължителността на живота в някои развити страни е в застой през последните десетилетия. Тази работа разширява това наблюдение до цели поколения.
Някои демографи поддържат оптимизъм, посочвайки, че прогресът е издържал дори през войни и пандемии. Но следвайки действителните кохорти на раждане, това изследване показва, че подобен оптимизъм може да не се поддържа за хората, които вече са живи днес.
За хората това не означава, че животът ще бъде по-кратък от този на родителите им. Средно хората все още ще надживеят предишното поколение. Това, което се променя, е темпото: всяка нова кохорта едва ли ще се радва на драматичните скокове в дълголетието, наблюдавани през 20-ти век.
За добро или за лошо, необикновеният век на непрекъснато нарастваща продължителност на живота, едно от най-известните постижения на съвременното общество, може да достигне своите граници за вече родените. Въпреки че мнозина ще се борят да докажат, че проучването е грешно, изглежда ерата на автоматичното увеличаване на дълголетието от поколение на поколение може да свърши.
Отказ от отговорност: Тази статия се основава на рецензирани изследвания. Констатациите се отнасят за богатите нации и отразяват по-скоро прогнози, отколкото сигурност. Неочаквани събития като пандемии, социални промени или медицински пробиви могат да променят бъдещите резултати. Това резюме е предназначено за информационни цели и не трябва да се тълкува като медицински съвет или съвет за начина на живот.
Резюме на доклада:
Методика:
Изследователите анализираха данни за смъртността от 23 страни с висок доход, използвайки базата данни за човешката смъртност. Те се съсредоточиха върху хора, родени 1939–2000 г., и приложиха шест метода за прогнозиране. Проучването изчислява очакваната продължителност на живота на кохортата – действителното оцеляване през целия живот – и използва техники за първоначално зареждане за 95% доверителни интервали. Бяха включени както „най-добри практики“ (най-висока продължителност на живота), така и медианни държави, за да се гарантира, че резултатите не са изкривени от извънредни стойности.
Резултати:
Всички методи показват по-бавни подобрения за кохортите от 1939–2000 г. в сравнение с 1900–1938 г. Историческият темп от 0,46 години на кохорта е намалял с 37–52 процента. Нито една от тези кохорти не се очаква да достигне 100 години средна продължителност на живота. По-голямата част от забавянето идва от намалените подобрения в смъртността под 20-годишна възраст.
Ограничения:
Прогнозите са несигурни по природа. Съ