Ново проучване показва, че по-възрастните възрастни в Англия, които редовно посещават кина, музеи и театри, имат по-ниска физиологична (биологична) възраст от тези, които рядко го правят. Дори след отчитане на доходите, здравето и начина на живот, разликата е определена – средната физиологична възраст на редовните посетители на културата е 66,9 години, в сравнение с 69,9 за редките посетители, което прави разлика от около три години. Важно е да се отбележи, че всяко увеличение с една точка по 15-точковата скала за културна ангажираност се свързва с приблизително 0,085-годишен спад на физиологичната възраст, като по-ранни изследвания подсказват, че този ефект може да бъде сравним с редовните физически упражнения.
Физиологичната възраст, понякога известна като биологична възраст, измерва изтощението на телесните системи въз основа на маркери като кръвно налягане, белодробна функция, сила на захващане и химия на кръвта. Повишената физиологична възраст е индикатор за по-бърз упадък на тялото и повишен риск от заболявания и смърт. Проучването, публикувано във Вестника за епидемиология и обществено здраве, подчертава, че посещенията на културни събития могат да допринесат за по-ниска физиологична възраст.
Изследователите използваха данни от английското дългосрочно проучване на стареенето, което следи здравето на възрастните. Резултатите показват, че редовните посетители на културни места имат по-ниска физиологична възраст от тези, които рядко ги посещават. Културната ангажираност е измерена чрез честотата на посещения на кино, музеи и театри, като участниците с високи резултати показват по-ниска физиологична възраст.
Интересно е, че всяка допълнителна точка от резултата за културна ангажираност съответства на 0,085-годишен спад на физиологичната възраст. Изследователите също проведоха анализ, който показва, че по-високата ангажираност предсказва по-ниска физиологична възраст през времето.
Важно е да се отбележи, че културната ангажираност може да укрепва социалните връзки, стимулира здравословни навици и подобрява психичното здраве. Независимо от това, авторите предупреждават, че хората, които вече остаряват по-бавно, може просто да имат повече енергия за културни дейности, а не че те предизвикват по-малко стареене.
Резултатите на проучването подчертават важността на достъпа до културни места за по-възрастните и предлагат възможности за подобряване на участието в културни дейности сред групите, които рядко ги посещават. Програми като 10-седмичната музейна програма, спомената в изследването, могат да имат положителен ефект върху емоционалното благополучие на социално изолирани възрастни.
В заключение, проучването разкрива значимата връзка между културната ангажираност и физиологичната възраст, като подчертава важността на културните дейности за здравето и благополучието на по-възрастните хора. Въпреки че резултатите са специфични за възрастните в Англия, те предоставят ценни насоки за бъдещи изследвания в областта на стареенето и културната ангажираност.