Две до три деца, свързани с най-бавното стареене в 45-годишно проучване
Финландски изследователи проследиха близо 15 000 жени в продължение на 45 години и откриха, че тези с около седем деца или без деца показват по-бързо биологично стареене и по-висок риск от смърт в сравнение с майките с две или три деца.
Учените измерват моделите на метилиране на ДНК в кръвни проби, за да разкрият биологичната възраст. Жените в групата с най-висока раждаемост остаряваха с повече от година по-бързо биологично от реалната им възраст.
Проучването не може да докаже, че многото деца причиняват по-бързо стареене, а само че двете са свързани. Генетиката, начинът на живот и социалните фактори играят роли, които изследователите не могат да отделят напълно.
Жените, които са имали две до три деца в края на 20-те и началото на 30-те години, са показали най-бавно стареене и най-добри нива на оцеляване, съответстващи на това, което е типично за това финландско население, родено между 1880 и 1957 г.
Жените, които раждат много деца през живота си, може да плащат биологична цена, която се проявява десетилетия по-късно. Изследователи, проследяващи близо 15 000 жени, откриха, че тези, които са имали най-много бебета, и тези, които изобщо не са раждали деца, показват признаци на ускорено стареене и са изправени пред по-висок риск от смърт през периода на проследяване в сравнение с майките с две или три деца.
Учените, анализиращи кръвни проби от над 1000 от тези жени, съобщават, че майките, които са раждали седем пъти, са имали клетки, които изглеждат по-стари от действителната им възраст. Тези промени в ДНК предполагат, че телата им са остарели по-бързо от жените, които имат по-малко деца. Откритието добавя тежест към отдавна обсъжданата еволюционна теория за това защо изобщо остаряваме.
Теорията за сома за еднократна употреба предполага, че организмите са изправени пред основен компромис между възпроизводството и поддържането на собствените си тела. Казано по-просто, раждането на бебета отнема жертва. Изследователи от университета в Хелзинки искаха да проверят дали този акт на биологично балансиране се проявява при съвременните хора, а не само при лабораторни животни или еволюционни модели.
Проучването, публикувано в Nature Communications взеха от Finnish Twin Cohort, ресурс, проследяващ близнаци, родени преди 1958 г. Започвайки с данни от въпросника от 1975 г., те съставиха пълна репродуктивна история за 14 836 жени, проследявайки коя е родила, кога и колко пъти. След това те проследиха тези жени до 2020 г., записвайки кой е оцелял и за колко време.
За анализа на стареенето екипът изследва кръвни проби, взети от 1054 участници между 1994 и 2020 г. Те измерват нещо, наречено ДНК метилиране (химични маркери, които се натрупват върху нашите гени с течение на времето). Тези етикети действат като молекулярни часовници, разкриващи биологичната възраст, независимо от това колко рождени дни е празнувал някой.
Изследователите са използвали алгоритъм, наречен PCGrimAge, за да оценят биологичната възраст от тези ДНК маркери. Този инструмент може да намекне за по-висок риск по-рано, отколкото само броят на нечии рождени дни предполага, предлагайки на изследователите начин да открият потенциални уязвимости в здравето, преди да се появят симптомите.
Вместо просто да броят децата, учените предприеха по-сложен подход. Използвайки статистическо моделиране, те идентифицираха шест различни репродуктивни модела сред жените, които са родили, плюс седма група, която остава без деца. Тези модели отразяват не само колко деца имат жените, но и кога са ги родили.
Клас 1 се състои от ранни майки, които обикновено имат две деца преди 24-годишна възраст. Класове 2 до 5 представляват жени с две до три деца, родени на прогресивно по-късна възраст, от средата на 20-те до 30-те. Клас 6 се отличава: тези жени имат средно близо седем деца, разпределени през репродуктивните им години.
Когато изследователите сравняват процентите на оцеляване в тези групи, се появява U-образен модел. Жените без деца са изправени пред 43% по-висок риск от смърт в сравнение с референтната група жени, които са имали деца в края на 20-те и началото на 30-те години. В другия край на репродуктивния спектър жените в групата с най-високо раждане показват 25% повишен риск от смъртност.
Данните за стареенето разказаха подобна история. Жените в групата на високородените показаха, че биологичната възраст се ускорява с повече от година в сравнение с жените, които имат деца по-късно в живота. Техните клетки носят модели на метилиране, съответстващи на телата, които са остарели по-бързо, отколкото предполагат техните хронологични години.
Ранните майки също показват ускорено стареене, въпреки че този ефект намалява, когато изследователите отчитат факторите на начина на живот като пушене, пиене и телесно тегло. Устойчивостта на ефекта при жени с много раждания, дори след тези корекции, предполага, че самото раждане може да доведе до част от ускоряването.
Констатациите се поддържат при различни статистически подходи. Когато изследователите анализираха данните, използвайки само един близнак от всяка двойка, или когато изследваха броя на ражданията директно, а не репродуктивните траектории, основните резултати останаха непокътнати.
За бездетните жени изследователите не могат да определят защо тази група е имала по-висок риск само от тези данни. Възможно е здравословните проблеми да направят раждането на деца по-малко вероятно. Или моделът може да бъде свързан с разликите в дългосрочния здравен скрининг, хормоналните ефекти или мрежите за социална подкрепа. Дизайнът на проучването не отчита тези фактори.
Връзката между многото раждания и ускореното стареене сочи към възможен кумулативен физиологичен стрес. Раждането, кърменето и повтарящите се цикли на големи хормонални промени могат да бъдат физически натоварващи. Около седем раждания означават години на повишен метаболизъм и физическо напрежение. По-ранни изследвания свързват бременността с измерими промени в имунната функция и метаболизма, въпреки че учените все още не знаят колко важни са тези промени десетилетия по-късно.
Жените, които са станали майки рано, също са изправени пред повишени рискове, въпреки че факторите, свързани с начина на живот, обясняват голяма част от този модел. Ранното майчинство често е свързано с по-малко образование, по-малко икономически възможности и по-висок стрес през целия живот. Тези социални детерминанти на здравето могат да ускорят стареенето независимо от биологията.
Жените с две до три деца показват най-добри здравни резултати в това проучване. Но този модел вероятно възниква от сложна комбинация от биологичен капацитет, социални обстоятелства и културни норми, специфични за Финландия от 20-ти век. Изследователите могат да потвърдят, че възпроизвеждането и дълголетието са свързани, но индивидуалните обстоятелства и траекториите на здравето варират значително.
Отказ от отговорност: Това изследване показва връзки между репродуктивната история и биологичното стареене в специфична популация от финландски жени, родени между 1880 и 1957 г. Констатациите не доказват, че раждането на много деца или оставането без деца причинява по-бързо стареене, а индивидуалните здравни резултати варират в широки граници в зависимост от генетиката, начина на живот, достъпа до здравеопазване и много други фактори. Жените не трябва да тълкуват тези открития като предписващи насоки за решения за семейно планиране. Това изследване отразява модели в определен културен и исторически контекст и може да не се отнася за други популации или периоди от време.
Резюме на доклада
Ограничения
Проучването се основава на информация за тютюнопушене, индекс на телесна маса, употреба на алкохол и подробности за раждането, въпреки че изследователите са валидирали данните за раждане спрямо държавните регистри за жени, родени след 1950 г. Широкият диапазон от години на раждане (1880-1957) въвежда разлики между поколенията в условията на живот, въпреки че анали