Намаленият FOXO1 в епидидималната тъкан като непосредствена причина за мъжкото репродуктивно стареене
При животните, мъжката репродуктивна система е по-устойчива на стареене от женската, но все пак в крайна сметка стареенето води до намаляване на плодовитостта. Епидидимът, където сперматозоидите узряват, играе критична роля за функционирането на тестисите. Изследователите отбелязват, че въпреки лесната забележимост на дегенеративните процеси, малко се знае за стареенето на епидидима на клетъчно ниво. След подробно изучаване на епидидималните клетки при млади и възрастни нечовекоподобни примати, учените откриват, че намаляването на експресията на FOXO1 е пряка причина за проблемите: загубата на FOXO1 стимулира клетъчното стареене и възрастните клетки допринасят за нарушаването на структурата и функцията на околната тъкан чрез възпалителните секрети, които произвеждат.
Стареенето на мъжката репродуктивна система се характеризира с намаляване на плодовитостта, като дисфункцията на епидидима е критичен, но слабо разбран фактор. Чрез мултимодален анализ при интегрирани нечовекоподобни примати хистология и транскриптомика, учените очертават кохерентното стареене на епидидима, обхващащо епително стареене, хронично възпаление, фиброза и функционален спад. Едноядрената транскриптомия открива главните клетки (PC) като преобладаващ и най-транскрипционно нарушен тип епителни клетки. Свързано с дълголетието транскрипционният фактор FOXO1 се намалява значително с възрастта.
Функционални проучвания върху човешки епидидимални епителни клетки показват, че дефицитът на FOXO1 води до клетъчно стареене. FOXO1 активира транскрипционно LHX1, което е от съществено значение за противодействие на стареенето. Интервенцията с устойчиви на стареене мезенхимни прогениторни клетки или техните екзозоми смекчава фенотиповете на стареене на епидидима и възстановява експресията на FOXO1 както in vivo, така и in vitro. Изследването установява оста FOXO1-LHX1 като ключов защитен път срещу стареенето на епидидима на примати, предоставяйки механистични прозрения и потенциални терапевтични цели за запазване на мъжкото репродуктивно здраве.
връзка: https://doi.org/10.1093/procel/pwag020