Белодробната фиброза е състояние, което е свързано с възрастта и за което добрите доказателства показват, че е свързано с тежестта на стареещите клетки в стареещия бял дроб. Въпреки това, причините за това състояние все още не са напълно разбрани. Лечебните възможности за белодробната фиброза остават ограничени, а прогнозата за пациентите е обикновено неблагоприятна. Фиброзата представлява наномащабни белези, които се образуват при излишък на извънклетъчен матрикс и които могат да навредят на функцията на тъканите.
Изследователите се фокусират върху загубата на способността на фибробластите да разграждат структурите на извънклетъчния матрикс в остарялата тъкан и се опитват да идентифицират регулаторен ген, който би могъл да бъде свръхекспресиран, за да се предпази от развитието на белодробна фиброза при възрастни мишки.
Идиопатичната белодробна фиброза (IPF) е прогресиращо и често фатално заболяване на белите дробове, което се увеличава с възрастта. Изследвания върху мишки модели показват, че с течение на времето възстановителният капацитет на белодробната фиброза е нарушен, което може да доведе до персистираща фиброза.
Ключовият механизъм, свързан с разграждането на извънклетъчния матрикс, включва фагоцитоза на колагенови фибрили от фибробласти и макрофаги, последвана от техните лизозомни деградации. Стареенето води до нарушаване на способността на фибробластите да разграждат колагена, независимо от активността на матричните металопротеинази. Предполага се, че намалената фагоцитоза на колаген от фибробластите при стареене е свързана с дисфункция на лизозомите.
Проведени изследвания на възрастни мишки показват намалено разделяне на фиброзата и намалени нива на fPRDM16. Тези мишки също така показват намалена фагоцитоза на колаген I, повишен pH на лизозомите и увеличени митохондриални реактивни кислородни видове (mitoROS). Подобряването на лизозомната функция с рапамицин или почистване на mitoROS с митохинон води до възстановяване на фагоцитозата. Също така, е установено, че свръхекспресията на трансформиращия растежен фактор-β (TGF-β) може да подобри лизозомното подкисляване и да намали mitoROS, което помага за нарушаване на патогенната обратна връзка между митохондриите и лизозомите.
Изводът от изследванията показва, че намаляването на fPRDM16 при стареене води до нарушаване на медиирания от фибробласти клирънс на колаген чрез цикъл на митохондриална-лизозомна дисфункция. Насочването към fPRDM16 може да бъде нова терапевтична стратегия за насърчаване на разрешаването на фиброзата.
Връзка към оригиналната публикация: https://doi.org/10.1016/j.cmp.2026.02.002