Изглед отгоре към ресторанта Grand Tier. Снимката е предоставена с любезното съдействие на Grand Tier | Голямото ниво
Има две места, където може да съществува ресторант като Grand Tier: в снежна топка или в Метрополитън опера в Ню Йорк. За щастие, той се помещава в последния – обвит в около 45 000 фута стъкло, не по-малко – през последните 60 години, където предлага на гладните посетители на операта сюрреалистично изживяване. Никога досега, например, не съм ял кейк с раци, докато гледам летяща коза в висока 30 фута картина на Шагал, нито съм завършвал вечерята с трепета на глокеншпил, напомнящ ми, че е време да довърша десерта си и да гледам как Мадам Бътерфлай се изправя срещу измамния си съпруг.
За генералния мениджър Джордж Крпеян това е още една вторник вечер. Седмица преди това му се обадих по телефона, за да науча повече за това как Met успява да нахрани хилядите хора в залите си и по-специално за постижението на службата между антрактите на Grand Tier.
Също така си струва да се отбележи, че дойдох на вечерта Met Under 40, която предлага билети с отстъпка за хора под 40 години и има за цел да привлече по-млада, по-разнообразна публика. Това също е задача, която се чувства особено важна в светлината на неотдавнашните дискусии относно културното значение на операта, които бяха несръчно и доста обидно катализирани от забележките на актьора Тимъти Шаламе по време на скорошно интервю и които завършиха с общ консенсус, че, да, светът на операта и балета е важен. Но кой получава достъп до него?
Като единствен обществен ресторант за сядане в Met (има кафене за персонал и изпълнители, но това е зад затворени врати), Grand Tier моли своите посетители да правят поръчки 48 часа предварително или чрез онлайн формуляр, или по телефона. В противен случай има няколко стоящи барове, разпръснати из сградата, където хората могат да си хапнат моментално, което е по-достъпно от гледна точка на цената, отколкото меню с фиксирана цена; има сандвич с шунка от Шварцвалд и сирене Бри ($12), шоколадово блокче или, моят личен фаворит, наливното еспресо мартини, което се избива в машина с марка Ketel One на тезгяха. „Това беше моя инициатива“, казва ми Крпеян, „започнах я през 2023 г.“ Това е умел, модерен ход за Met, както и такъв, който поддържа поръчките да се движат бързо. След като започне представлението на операта, има строга забрана за влизане от уважение към изпълнителите.
Моят план, казвам на Крпеян, е да заредя чинията си възможно най-човешки (и учтиво) по време на Мадам Бътерфлай прекъсвам. „Да, това шоу има само един антракт и е 30 минути“, казва той, може би намеквайки, че не трябва да поръчвам печено пиле и количка с десерти. Обикновено, казва той, гостите ще разпределят курсовете си за вечеря един час преди шоуто и по време на антракта(ите). Чувствайки се малко наивен, връщам нещата назад. Трябва ли просто да пия? Един десерт? Трябва ли да се върна някой друг път, за да ям пиле в хода на Вагнер с няколко антракта? “О, не”, уверява ме Крпеян, без да се притеснява, “знам, че звучи като че ли ще е твърде кратко. Но е доста спокойно. Няма да се чувствате припряни. Дори няма да забележите колко (гладко) работи.”
Крпеян работи в Met през последните пет години и като генерален мениджър в ресторанти в продължение на 20 години в Ню Йорк, където се заяде в среди с особено високо налягане, като заведения за пържоли. Тогава не е чудно, че той може толкова елегантно да уреди нуждите на около 150-те закусвални, които идват в Grand Tier всяка вечер. “Също така трябва да призная Джеймс (Алонги), нашият метрдотел”, ми казва той, “по отношение на поддържането на потока (движение) и доволните гости. (Посетителите) го обичат, те ще поискат да го видят, когато влязат. Той е наистина страхотен персонаж.”
Alongi има лекота и лиризъм в стила си на общуване, който се чувства толкова нюйоркски, и това е толкова далеч от всяка надменност. “Мисля за операта като за поколенческо нещо. Някак трябва да бъдеш въведен в нея от някой”, казва ми той по телефона, “но аз не идвам от среда на любители на опера.” Alongi започна като резерватор на Met преди почти 25 години и е в ролята на maitre d’ почти десетилетие. „Срещал съм хора от цял свят, най-различни хора“, ми казва той, „обичам да чувам, че някой е пътувал чак от Швейцария и току-що е хапнал перфектното ястие; или че някой е идвал и е сядал на една маса с баба си и дядо си.“ Както при Krpeyan, работата на Alongi преди Met беше доказателство за способността му да жонглира с бързо развиваща се голяма кухня. “Работех в Lehman Brothers, която беше отворена 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата”, казва Алонги, “Трябваше да нахраним всички тези хора. Когато кафенето им затвори, отворихме нощна служба. Тогава започна нашето шоу.”
Менюто на Grand Tier се състои от това, което аз наричам класика от кадифена завеса: Предястията включват, но не се ограничават до супа от бели аспержи, патешки рилет и плато с миди; има два варианта за хайвер Osetra и основни ястия като половин печено пиле, аньолоти от овче мляко, кралска сьомга и други; менюто за десерти прелива от бисквитки и петифури, руска медена торта и – специално пролетно време този сезон – сакура мочи (направено с малини, шоколад и праскови), наред с други лакомства. За тези хора, които се хранят по време на опера с два антракта, има минимална поръчка от един хранителен продукт на човек и препоръчителна поръчка с фиксирана цена на предястие, основно и десерт ($120/глава). Няколко дни преди да отида на опера, попълних формуляра за моята дата и моята вечеря за набор от предястия и десерти, по препоръка на Крпеян, в Google Doc – добре дошло, стара школа отклонение от ада на Resy и текстови потвърждения. Чувствах се малко като да напиша писмо до Дядо Коледа. Но Крпеян ме увери, че всичко, което трябва да направя, е просто да се покажа и да се насладя.
Моят партньор и аз измислихме план за игра: Щяхме да го резервираме за Grand Tier веднага щом светлините светнат по време на антракта, и да сключим договор да не пием твърде много (вода или шампанско), в случай че нямаме време да спрем до тоалетната. Изтичахме до бюрото на домакините и няколко секунди след като посочихме името на резервацията си, бяхме насочени към масата до прозореца с предварително подредено карпачо от бизони, сладкиши от раци (един от най-популярните продукти, според Крпеян) и кореноплодни зеленчуци върху лабне. Чувствах се малко като коледна сутрин.
Нормалните правила на пространство-времето също не се чувстват като приложими в Met, което работи в полза на Grand Tier. Нормалните, тревожни звуци на оживен ресторант няма да бъдат открити там, сред мокетените подове, приглушените гласове и блясъка на вдъхновени от Sputnik полилеи, които някак винаги са в ъгъла на вашето зрение. Моят партньор и моят ум все още бяха другаде, обмисляйки първото действие на Мадам БътерфлайТрагедията на