Студено е, много, много шумно е и – ако мога да бъда съвсем честен с вас – не се чувствам особено релаксиран.
В момента съм на около 300 метра, или 1 000 фута, под Северното море, в тъмна, влажна пещера. Мирише странно. И аз се осъзнавам все повече налягането от милиони тонове морска вода точно над главата ми, натискайки със сила от над 500 паунда на квадратен инч. Представете си бебе носорог, стоящо на пощенска марка.
Само чудесното инженерство ме предпазва от биване смазан, отлитан, изчезнал. Моите защитни очила са изпаряни.
На няколко стотин метра от мен някой ще взриви голяма каменна стена. Късметлията, че по-рано в деня ми беше предоставена пълна инструктажна сигурност, и аз нося специална каска. “Не се притеснявай – ако не успееш, ще ти изпратим вещите обратно в офиса ти,” ми казва геологът Ан-Мерете Гиле, сериозно. Ах, норвежки хумор.
“Това е своеобразен начин на живот. Трябва да си малко луд, за да работиш под земята по цяло време.”
Никлас Брусехед, тунелен работник, Implenia
Аз се оказах в тази странна ситуация под символичните фиорди на Норвегия, за да посетя това, което скоро ще стане най-дълъг и най-дълбок подводен пътен тунел в света, наречен Рогфаст (кратко за “Фиксирана връзка на Рогаланд”). Искам да разбера как се прави нещо толкова аудациозно като 26,7-километрова (16,6-миля) магистрала, която се издига на 390 метра (1 280 фута) под морското дъно в най-дълбока си точка. И също така – в епоха, когато понякога е трудно да се постигне нещо, особено в САЩ – да се уверя, че амбициозното инженерство все още е възможно. Че все още можем да правим неща.
Норвежците вече имат най-дългия подводен тунел в света, 14,4-километровия Рифилке, макар и Рогфаст да го превъзмогне. Техният опит привлече вниманието на Япония, Испания, Мароко и дори на няколко щата в САЩ, чиито представители трябваше да посетят обекта през май, само седмици след моята посещение. И те също искат да разберат как Норвегия го прави.
Отговорът: тонове експлозиви.
(Continued…)